Гърция

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към: навигация, търсене
Ελληνική Δημοκρατία
Република Гърция
Знаме на Гърция Герб на Гърция
(знаме) (герб)
Девиз: Ελευθερία ή θάνατος!
(Свобода или смърт!)
Местоположение на Гърция
Официален език гръцки
Столица Атина
Най-голям град Атина
президент Каролос Папуляс
министър-председател Георгиос Папандреу
Площ
- oбщо
на 94-то място
131990 км2
Население
- oбщо (2008)
- гъстота
на 74-то място
11,216,708
84 д/км2
БВП
- общо (2007)
- на човек
на 32-мо място
$ 314886 млрд
$ 28 073
Валута Евро(1) (EUR)
Часова зона
- Лятно часово време
EET (UTC+2)
- EEST (UTC+3)
Независимост
от Османската империя
25 март, 1821
Национален химн Ύμνος πρός την Ελευθερίαν
Интернет домейн gr
Телефонен код +30
(1):преди 2001 драхма
Акрополът в Атина е символ на гръцката култура и история
Маслинови дръвчета
Плаж Миртос в Кефалония
Изгрев над остров Родос
Гръцки военен джип М1114 ЕЛБО

Република Гърция (гръцки: Ελλάδα, Елада или на катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники димократия, Гръцка република) е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров. Граничи с Албания, Република Македония, България на север, Турция на изток, Средиземно море на юг и запад. Площта ѝ е 131 475 км², от които 130 335 км² суша и 1 140 км² водна площ.

Съдържание

[редактиране] История

Основна статия: История на Гърция

Исторически името 'Гърция' на гръцки винаги е било Ελλάς (Ела̀с) или Ελλάδα (Елада). Разликата в изговора и изписването се дължи на дългата история на езика. На старогръцки и катаревуса се използва Ελλάς, а в димотики - Ελλάδα. Но старият номинатив Ελλάς и днес може да се срещне върху документи или марки. Името Гърция идва от названието на едно беотийско гръцко племе от град Граеа, което колонизира южна Италия през 8 век пр.Хр. Европейците използват имена, производни на 'Graecia', но персийците, турците и арабите използват името 'Yunans', т.е. йонийци (гръцки "Ίωνας"). Интересното е уникалната форма, използвана от грузинците за гърците - 'berdzeni', което на грузински означава мъдри.

В Средновековието гърците смятат себе си за наследници на римляните (ромеи), а терминът елин се използва за означаване на езичниците. Едва по време на Гръцкото възраждане се появява отново самоназванието „елини“, но и ромеи се запазва в Южна Македония и Тесалия чак до 1912 г.

[редактиране] География

Основна статия: География на Гърция
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Климатът в Гърция е субтропически или също средиземноморски. Зимата е хладна и влажна, а лятото е горещо и сухо. Често през лятото стават пожари.

Най-големите реки са Бистрица, Струма, Вардар, Места и Марица. Големите езера в Гърция са Преспанско езеро, Лъгадинско езеро и Бешичко езеро. Най-високият връх е Митикас(2917 метра) в планината Олимп. Страната има силно разчленена брегова линия. На юг Патраският, Коринтският и Саронският залив отделят п-в Пелопонес от континентална Гърция. Релефът е планински и низинен.

[редактиране] Флора и Фауна

От 4992 вида висши растения, регистрирани в Гърция, около 742 са ендемити. Билки, редки цветя и растения съставят ботаническото богатство на страната. Растителността варира според надморската височина. От 0 до 460 метра над морското равнище виреят предимно портокали, маслини, фурми, бадеми, нар, смокини, грозде, тютюн, памук, ориз. От 460 до 1 070 метра преобладават дъб, кестен, бор. Над 1 070 метра - ела и бук. Фауната не е изобилна, но все още се срещат редки популации от мечка, рис, чакал, лисица и алпийска антилопа. Дивата коза, изчезнала в повечето европейски държави, все още се среща в Гърция и на остров Крит. Голямо е разнообразието от мигриращи и местни птици, както и от морски животни, възлизащи на над 250 вида. Естествената гъба е важна експортна стока.

[редактиране] Държавно устройство

Приетата през 1975 г. гръцка конституция е гаранция за спазването на правата и свободите на гръцките граждани. Според нея глава на гръцката държава е непряко избран президент. Президентът се избира за срок от 5 години от Парламента. Основа на изпълнителната власт е правителството (министерски съвет), начело с министър-председател.

Законодателната власт се упражнява от 300-местен Парламент, чийто състав се избира на всеки 4 години на тайни парламентарни избори. Изборната система в страната е смесена-пропорционална, което позволява създаването на твърдо мнозинство в парламента от спечелилата партия.

[редактиране] Дипломатически мисии

Досегашни посланици:

[редактиране] Административно деление

Административно Република Гърция се дели на 13 региона (περιφέριες) и 1 автономен регион - Агио Орос (Άγιο Όρος). Регионите включват 51 области (νομός). Най-ниските административни единици са общините, те биват два вида: деми (δήμος), 130 на брой и кинотита (κοινότητα), 901 на брой.

По-големи градове в Република Гърция: Атина, Солун, Патра, Волос, Лариса, Трикала, Ханя.

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Гърция

Население - 10 570 000 жители. Гъстота - 80.1 жит на кв. км. Естествен прираст 2.5. Средна продължителност на живота - мъже - 76 г., жени - 81 г. Етнически състав - гърци - 95.6%, каракачани - 0.1%, българи - 1.8%, турци - 0.9%, аромъни - 0.6%, албанци - 0.6%, други - 0.4%. Официален език - гръцки. Конфесионален състав - християни - 97.5% (от тях православни - 97.3%, старостилци - 2.3%, други - 0.4%), мюсюлмани (сунити) - 1.3%, други - 1.2%. Извън страната живеят около 2 млн. гърци, главно в САЩ, Турция, Русия, Австралия, Украйна. Градско население - 68%. Българите-християни живеят в районите на Костур, Лерин и Воден, а българите-мюсюлмани - в Родопите. Столица - Атина (3 520 хил. ж., заедно с Пирея). По-големи градове - Солун (800 хил. ж.), Патри (150 хил. ж.), Лариса (120 хил. ж.), Ираклион (120 хил. ж.).


[редактиране] Гръцки българи

Основна статия: Гръцки българи

[редактиране] Религия

Основна статия: Религия на Гърция
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.

Съгласно гръцката конституция държавна религия в страната е източноправославното християнство.

Според последното преброяване на населението, проведено през 2001 г., приблизително 98% от гръцките граждани се самоопределят като православни християни и членове на Гръцката православна църква. Гръцката православна църква е автокефална, под духовното ръководство на Вселенската патриаршия в Цариград.

В Гърция живеят и около 130 000 католици в 11 епархии:

  • Източни обреди:
    • Гръцки ординарят от арменски обред
    • Гръцка апостолическа екзархия от византийски обред

[редактиране] Икономика

Основна статия: Икономика на Гърция

Гърция е страна с добре развита пазарна икономика, базирана на селското стопанство и леката промишленост. Гърция е сред най-големите производители на маслини, тютюн и вино. Въпреки, че не е силно индустриализирана, страната произвежда леки и икономични автомобили ("Атика", "Алта"), електроника, оръжия, кораби и строителни материали. Гръцката икономика е най-развитата на Балканите заедно с българската.

Транспортната мрежа на Гърция включва 36500km пътища и 2500km железопътни линии. Страната разполага с голям морски търговски флот - около 3500 кораба, повечето регистрирани под чужд флаг. Главни пристанища са Пирея, Солун, Патрас, Волос. В Гърция има 40 летища, 22 от които международни.

[редактиране] Култура

Основна статия: Култура на Гърция
Ако и настоящият раздел, и основната статия са празни, започнете да допринасяте към раздела.
Изображение на Зевс, основният бог в гръцката митология

Гръцката култура е резултат на многовековното смесване на различни културни тенденции и фактори. Огромно влияние при нейното формиране са оказали различни културни влияния от Изтока и Запада, Севера и Юга. Основен фактор в изграждането винаги е бил гръцкият народ - отворен към влияния и експериментиране.


[редактиране] Други

Официални празници
Дата Име Забележка
1 януари Нова година Начало на новата година
6 януари Богоявление Йордановден
25 март Благовещение Национален празник
Чист понеделник Понеделник след Сиропустна неделя Начало на великденския пост
Велики петък Великден Разпети петък
Велика събота Великден --
Великден Великден Възкресение
Велики понеделник Великден Понеделника след Великден
1 май Първи май Ден на труда
Свети Дух -- --
15 август Успение Богородично --
28 октомври Национален празник Итало-гръцка война от 1940 г.
25 декември Коледа Рождество Христово
26 декември Сбор Богородичен --

[редактиране] Вътрешни препратки

[редактиране] Външни препратки


На други езици
 Web-Blaster V2.21 Webblaster-Feld schließen
Die angezeigte Seite wurde durch den Web-Blaster geleitet und dadurch mit der Datenbank des Assoziations-Blasters verknüpft.

Der Web-Blaster ist ein alternativer Browser, der beliebige Webseiten mit Links anreichert. Der gesamte Vorgang geschieht in Echtzeit mit den Original-Daten, es werden keine fremden Daten auf dem Blaster-Server zwischengespeichert.

Um diesen Modus zu verlassen und normal weiter zu browsen, muss der Web-Blaster abgeschaltet werden.

Webblaster abschalten