Грузия
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| საქართველო | |||||
|
|||||
| Девиз: -няма | |||||
 |
|||||
| Официален език | грузински | ||||
| Столица | Тбилиси |
||||
| Най-голям град | Тбилиси | ||||
| президент | Михаил Саакашвили | ||||
| министър-председател | Ника Гилаури | ||||
| Площ - oбщо |
на 118-то място 69700 км2 |
||||
| Население - oбщо (2005) - гъстота |
на 114-то място 4677401 66 д/км2 |
||||
| БВП - общо (2005) - на човек |
на 124-то място $ 14268 млн $? |
||||
| ИЧР |  0,755(висок)(на 95-о място) |
||||
| Валута | Лари (GEL) | ||||
| Часова зона | UTC+4 | ||||
| Независимост -призната |
от Съветския съюз 9 април, 1991 |
||||
| Национален химн | „Свобода“ | ||||
| Интернет домейн | ge | ||||
| Телефонен код | +995 |
||||
Грузия (на грузински: საქართველო, Сакартвело) е държава намираща се в централната и западната част на Азия Закавказието. Граничи с Русия на север, Азербайджан на изток, Армения и Турция на юг и Черно море на запад. Грузия е член на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество, както и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и се стреми към членство в НАТО и ЕС.
Съдържание |
[редактиране] География
Грузия лежи на границата на континентите Европа и Азия, но населението се самоопределя като европейци. Площта заемана от Грузия е 69.700км². Планини и полупланински райони заемат над 87% от площта на страната. Като естествена северна граница се издигат южните склонове на Големия Кавказ през които е прекаран тунелът Роки, които свързва Грузия с Русия. На юг са разположени Малкия Казвказ и арменското плато.
Между двете големи планини е разположена Колхидската равнина. Тя е отделена на запад от областите Долна Картли, Вътрешна Картли чрез разположениоте от северн на юг планини Лихи. Най-високия връх в Грузия е Шхара, висок 5.068 м. Най-дългата река е 1.364км дългата река Кура. Най-голямото езеро е Паравани, което е заема площ от 37,5км². Най-дълбоката пещера Вороня е със своите 2.190 м същевременно и най-дълбоката в света.
На северозапад е разположена автономната република Абхазия, на югозапад автономната република Аджария, на север областта Южна Осетия. Абхазия и Южна Осетия в момента не са под контрола на Грузия и се стремят към независимост, която е предмет на продължаващ териториален спор между грузинското правителство и предимно негрузинското население там.
Големите градове в Грузия с население над 100.000 жители са Тбилиси (1.258.085 жители), Кутаиси (178.350 жители), Батуми (118.297), Рустави (112.624 жители).
[редактиране] Климат
Кавквазките планини предпазват Грузия на север от проникването на студени, а на юг от проникването на горещи и сухи въздушни течения. Това позволява на Черно Море да въздейства на климата. Климатичните пояси които заема Грузия са от влажни-субтропични в западна част до умерени континентални в източната част на страната. Средната температура на страната е 15 °C в западна и между 11 и 13 °C в източна Грузия. Средните валежи са в западната част 3.000 mm, а в източната 400 mm. Пролетта в Грузия е къса и съпроводена от спонтанна промяна на времето, лятото е горещо. Есента е слънчева и топла, а зимата е бедна на снеговалеж.
[редактиране] Флора и Фауна
[редактиране] История
Територията на Грузия е населявана още от древността. Така например между 6 век пр.н.е. и 2 век пр.н.е. в западна Грузия съществувало известното на древните гърци Колхидско царство. Друго известно антично грузинско царство било царството Иверия.
На 26 май 1918 година, след октоврийската революция Грузия се обявява за независима държава. На 16 февруари 1921 година червената армия окупира Грузинската Демократическа Република, която от своя страна е включена в границите на Съветския съюз.
До 1991 г. страната е част от Грузинска ССР — република в състава на СССР. Малко по-късно в областите Абхазия, Аджария и Южна Осетия възникват сепаратистки движения, подкрепяни от Русия. След ожесточени боеве през 1992-1993 година Грузия губи фактическия контрол върху голяма част от територията на областите, в които са разположени и руски войски.
Звиад Гамсахурдия е първият демократично избран президент, след обявяването на независимостта. През 1992 година той е свален чрез държавен преврат, а скоро след това за президент е избран бившия председател на КП и външен министър на СССР Едуард Шевернадзе. По негово ръководство е Грузия се извършват демократически реформи. Икономическата проблеми, свързани с широко разспостранена корупция и изборни манипулации водят до недоволство сред грузинския народ.
През ноевмри 2003 година народното недоволство кулминира в масови протести, предвождани от млади реформиски политици. Процеса на промяна, в които Шевернадзе се принуждава да напусне поста си в полза на Михаил Саакашвили, е наречен Революция на розите. За министър-председател е избран Зураб Живаниа. Главните цели на младите реформатори са борбата с корупцията и ускоряване на мактоикономическите реформите. Важни ресорни министерства се заемат от доказали се в чужбина Грузинци. С бързи темпове се пристъпва към приватизацията на дърважните предприятия, както и привличане на чуждестранни инвестиции. Реформите не отминават и армията, която също се модернизира. През 2004 година държания дълг за първи път започва да намалява. През същата година масови протести водят до свалянето на проруския авторитарен президент Аслан Абашидзе, а Аджария се присъединява отново към Грузия като получава широка автономия.
На 3 февруари 2005 година умира премиера Живаниа, след което постта се поема от бившия финансов министър Зураб Ногаидели. След масови протести срещу правителството на 2 и 7 ноември, и здравословни проблеми на Ногаидели, той подава оставка. За премиер е изпран банкера Ладо Гургенидзе. В продължилите масови протести, президента Саакашвили подава оставка[1], за да даде възможността за провеждането на президенски избори, а като постта се заема временно от Нино Бурджанадзе. На 5 януари преждевременните президенстски избори са спечелени Саакашвили с 53.47% от изброените гласове[2].
В началото на август 2008 година конфликтът с Абхазия и Южна Осетия отново се изостря поради внезапното навлизане на грузински войски на територията на двете автономни области. В интензивните сражения на страната на сепаратистите се намесва и руската армия, в резултат на което грузинците са отблъснати обратно. Създалата се ситуация води до сериозна икономическа и хуманитарна криза в Грузия. Руската намеса в конфликта е мотивирана от факта, че много от жителите на двете области още в началото на 90-те години са получили руско гражданство. В отговор на това Грузия обявява своето решение да излезе от ОНД, процедурата за което приключва едва на 18.08.2009г. Така Грузия става първата държава напуснала ОНД. Използвайки момента, още в края на август 2008г. Абхазия и Южна Осетия обявяват официално своята независимост от Тбилиси, като до момента суверенитетът им е признат само от Руската федерация и Никарагуа. Понастоящем, въпреки протестите на Грузия Руската федерация продължава да оказва икономическа помощ на двете новообявени републики и е разположила ограничен военен контингент на тяхна територия, за да гарантира независимостта им.[3]
[редактиране] Държавно устройство
Грузия е президентска република. Президентът се избира за 5 години. Законодателният орган е парламент.
[редактиране] Административно деление
Администрацията на Грузия е силно централизирана. Тя се разделя на 9 региона (на грузински მხარეები, мхарееби), две автономмни републики (на грузински ავტონომიური რესპუბლიკა, автономиури республика) и самостоятелен столичен регион (Тбилиси). Регионите от своя страна се разделят на 67 общини (на грузински რაიონი) и 6 независими градове ( на грузински დამოუკიდებელი ქალაქი; Тбилиси, Кутаиси, Рустави, Поти, Батуми, Сухуми)
[редактиране] Икономика
[редактиране] Население
Грузия има население от 4.646.003 души. Населението на Грузия е мултиетническо, т.е етническо нехомогенно.
| През годините | Грузинци | Абхазци | Осетинци | Руснаци | Азербайджанци | Арменци |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 1926 | 72,9% | 2,6% | 5,3% | 1,2% | 6,4% | 7,6% |
| 1939 | 61,4% | 1,6% | 4,2% | 8,7% | 5,3% | 11,7% |
| 1959 | 64,3% | 1,6% | 3,5% | 10,1% | 3,8% | 11,0% |
| 1970 | 66,8% | 1,7% | 3,2% | 8,5% | 4,6% | 9,7% |
| 1979 | 68,8% | 1,7% | 3,2% | 7,4% | 5,1% | 9,0% |
| 1989 | 70,1% | 1,8% | 3,0% | 6,3% | 5,7% | 8,1% |
| 2002 (без Абхазия и Южна Осетия) | 83,3% | няма данни | 0,8% | 1,5% | 6,5% | 5,7% |
[редактиране] Култура
Културата на Грузия се развива около литературната традиция на грузинския език и писменост в продължение на дългата история на страната. Тя става основа на силното чувство за национална идентичност, което помага на грузинците да запазят самосъзнанието си през продължителни периоди на чужда окупация и опити за асимилация.
Съвременните грузинци произлизат от кавказките народи, които се споменават за пръв път в хрониките на Асирия в началото на 1 хилядолетие пр.н.е. От тази епоха е запазен фолклорният епос „Амиранияни“. Грузинската азбука се появява през 5 век пр.н.е. и е реформирана от цар Парнаваз I през 284 пр.н.е..
Средновековната култура на Грузия е силно повлияна от християнството, възприето около 330. Многобройните грузински църкви и манастири са пръснати не само на днешната територия на страната, но и в съседните области, както и в по-отдалечени райони, като Сирия, Палестина, Атон. Бачковският манастир, един от най-големите в България, е построен и в продължение на почти три века е обитаван от грузинци.
Грузинските икони са сред най-добрите образци на средновековната православна иконопис. Сред известните произведения на средновековната грузинска литература са „Житие на Света Нино“ (4 век), „Мъченичество на светата царица Шушаник“ от Якоб Цуртавели (5 век), „Витязът в тигрова кожа“, епическа поема от Шота Руставели (12 век) и други.
Първата печатница на грузински е основана през 1620-те в Италия, а първата в самата Грузия— през 1709 в Тбилиси. През 1791 Георги Авалишвили, писател, драматург и дипломат, основава в Тбилиси Грузинския национален театър. През 1845 е създаден Държавният музей на Грузия, а през 1851 - Тбилиският държавен театър за опера и балет.
През 20 век Грузия е най-известна със своето кино. Първият документален филм („Пътуване на Акаки Церетели в Рача-Лечхуми“) е сниман през 1912 от Васил Амашукели, а първият игрален („Кристин“) - през 1916 от Александър Цуцунава.
[редактиране] Въоръжени сили на Грузия
[редактиране] Други
[редактиране] Източници
- ↑ [Ногаидели подава оставка]
- ↑ Civil Georgia: Saakashvili Re-Elected as CEC Approves Final Vote Tally, 13 януари 2008
- ↑ http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2377271
[редактиране] Външни препратки
- Georgia TVNews (english, german, russian, georgian)
|
|||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||
|
||||||||||
|
||||||||||
|
||||||||
